Как да четем етикетите на боите?

Да, боите не са за ядене, но информацията на техните етикети също е важна и може да определи крайния резултат на рисунката ви!

Какво пише на етикета и защо е важно да му обърнем внимание?

Обичайно текстът по етикетите на боите съдържа информация за производителя, както и наименованието на цвета. Не това е важното обаче. Съществената информация много често е изобразена чрез звезди, квадрати, триъгълници и цифри, които човек лесно ще подмине ако не е наясно с тяхното значение. Казвам, че името на цветовете не е от значение, защото то е просто маркетинг похват - всяка компания сама решава как да кръсти даден цвят и макар да има припокриване и някакъв опит за унифициране, в крайна сметка производителите не са длъжни да се съобразят с нищо при наименованията. Така имаме красиви имена като “Спящата красавица” (Sleeping Beauty Turquoise Genuine) на Daniel Smith или Shire green на Schmincke, които предизвикват определени асоциации у нас, но всъщност те не дават почти никаква съществена информация за цвета в тубата, а понякога дори могат да са подвеждащи.

От друга страна обозначенията със споменатите знаци и цифри са унифицирани между марките и те позволяват сравнения както между отделните цветове на една компания, така и между различни брандове. Ако не може да четете етикета, е много вероятно да се окажете с няколко еднакви цвята в палитрата си само защото са били кръстени по различен начин от различните компании. В допълнение, разбирайки какви са характеристиките на конкретна тубичка цвят, може да подбирате цветове, които пасват на вашите предпочитания (дали да се гранулират, например, или пък дали са прозрачни или покривни).

Информация за пигментите: като PB29

Както знаете, това, което дава цвета на боите, е пигментът. В една туба боя има минимум един пигмент, но често те са два или три, а понякога стигат и до четири различни пигмента. Начинът, по който се обозначават те, е чрез букви и цифри:

Букви: Винаги започват с английско П - P от Pigment. Следва информация за цвета на пигмента - дали е жълт, син, зелен и т.н., отново обозначен с първата буква на съответния цвят на английски - Y от Yellow (жълто), B от Blue (синьо), Br от Brown (кафяво) и т.н.

Цифри: числата, които следват буквите, са стандартизирани и те дават информация от какво е направен даден пигмент, а не какъв е неговият цвят.

PB29 от заглавието е пигментът, от който обичайно се прави цвят Син ултрамарин. Тъй като това е много популярен цвят, компаниите почти винаги кръщават боите, които съдържат PB29, именно Ултрамарин. Но в други ситуации, като PY150, например, различните компании са кръстили боите си по напълно различен начин: Daniel Smith са го нарекли Никел Азо Жълт, Невская палитра - Индийско жълто, Rembrandt - Ауреолин, Schmincke - Прозрачно жълто. Ако гледате само имената на цветовете и не погледнете кой е пигментът на боята, е много възможно да си купите 4 еднакви цвята.

Тук трябва да уточня, че не винаги един и същи пигмент има един и същи цвят. Нюансът зависи и от обработката и поради тази причина може да имате 3-4 напълно различни цвята, които да са направени от същия пигмент. Пример за това е PBr7, който ви дава Печена Сиена, Натурална Сиена, Печена Умбра и Ван Дайк кафяво - все кафяви цветове, но значително различни един от друг.

Все пак смятам, че е полезно да знаете кои са точните пигменти, съставляващи различните цветове, особено в случаите, когато има по повече от един в конкретен цвят. Ще ви дам пример: Schmincke имат цвят на име Виолетов ултрамарин, който съдържа PB29 и PV15. Както видяхме, PB29 е Син Ултрамарин и вероятно 80% от художниците го ползват. Ако вече имате този цвят, може да си купите PV15 и така хем ще имате напълно нов цвят в палитрата си, хем ще може да си смесите въпросния Виолетов ултрамарин. Понякога, разбира се, може да се окаже, че вече имате тези пигменти в палитрата си и така ще си спестите парите за друг цвят.

Прозрачност/покривност: О

Както знаете, акварелните бои са прозрачни на фона на маслените, например, които са покривни. Иначе казано, при маслото няма проблем да сложите светъл цвят върху тъмен, защото те са достатъчно плътни, че да може светлият напълно да покрие тъмния. При акварела подобно нещо не може да се получи, защото по своята същност той винаги е прозрачен. Ако загуби това свойство, тогава вече говорим за гваш/темпера. Въпреки това различните акварелни бои имат различно ниво на прозрачност, изобразявано на етикета чрез кръг или квадрат. Колко е прозрачен един цвят зависи най-вече от свойствата на съставляващия го пигмент.

Защо е важно да знаете какво е нивото на прозрачност на цвета? При смесване на боя с висока плътност с други цветове, резултатът често придобива един характерен млечен или пастелен изглед. Някои хора дори го наричат кален (muddy). Тази млечност може да е напълно по вкуса ви, но може и да е нещо, което не ви допада (както на мен). Поглеждайки към съответния символ върху боята, може да изберете такава, която най-добре да подхожда на предпочитанията ви.

Напълно празен символ (кръг или квадрат) означава, че боята е напълно прозрачна. При такива цветове максимално количество светлина преминава през тях, когато ги поставите върху хартия, след което тази светлина се отразява от хартията и се връща обратно. Това свойство допринася за характерното за акварела усещане за сияние и светлина на цветовете.

Символ с черта по диагонал или запълнен наполовина с черно: той обозначава полу-прозрачните и полу-покривните цветове (някои марки правят разлика между двете, докато други обозначават само един междинен вид). Те са с лека покривност, която понякога е едва забележима, но други пъти пък е ясно осезаема.

Напълно черен символ: означава, че боята е покривна. Тя няма да има същото ниво на покривност като маслото, но все пак ще е значително по-голяма спрямо прозрачните варианти.

Може да тествате прозрачността на вашите цветове сами като нарисувате плътна черна линия с водоустойчив маркер или тънкописец, след което поставите отгоре акварелната боя. При прозрачните цветове черната линия би следвало да изглежда сякаш не е покрита с нищо. Колкото по-висока е плътността на цвета, толкова повече боя ще може да видите върху мастилото. В масовия случай символът на етикета отговаря на реалността, но съм виждала разминаване достатъчно често, че да продължавам да тествам всяка нова боя в палитрата си.

Гранулиране: G

Гранулирането е функция на някои пигменти, обичайно тези, произхождащи от скали и минерали. При стриването на тези пигменти, частиците не се надробяват на еднакви размери - някои остават по-големи от други. В резултат, когато рисувате с тях, се получава утаяване на по-едрите частици, които седят като прашинки или точки по хартията. Ефектът се засилва ако използвате по-грапава хартия като студено пресованата или грубата (rough), защото има повече неравности, в които едрите частици могат да се утаят. Може да разберете дали една боя се гранулира ако видите буквата G (от granulation) на етикета.

Как изглежда гранулирането

За да се получи гранулиране на пигмента, е нужно да ползвате вода - колкото повече, толкова по-добре. Това е причината този ефект да се наблюдава почти само в акварела (може да се постигне и в гваша ако сте използвали повече вода). За да го постигнете при маслото, се налага да разредите боята значително.

Гранулирането е ефект, който някои художници обичат и използват в своя полза, тъй като той създава усещането за текстура на обекта, който рисуват. За други обаче, това не е желан ефект и предпочитат да го избягват. Каквото и да е мнението ви за гранулирането, винаги може да разберете дали дадена боя има този ефект като погледнете етикета.

Сила на оцветяване: Δ

Силата на оцветяване (staining) също е функция на пигментите - някои я имат в изобилие, други не чак толкова. По своята същност, тя показва до каква степен даден пигмент се вгражда в хартия. Тази степен зависи от големината на частиците на стрития пигмент - колкото по-фини са те, толкова по-надълбоко могат да навлязат между влакната на хартията. Ако дадена боя има тази способност, то хартията ще се оцвети бързо, след което не бихте могли да премахнете този цвят напълно. Тази характеристика е важна ако често използвате техниката за вдигане (lifting) на боята. Цветовете, които имат висока сила на оцветяване, ще оставят светло “петно” от цвят при вдигането им от хартията, докато тези с ниска сила - ще оставят почти бяла хартия под себе си.

Тази функция на пигментите се изобразява чрез триъгълник. Не всички марки бои обаче поставят този знак върху етикетите си, така че липсата му не означава задължително, че той има ниска сила на оцветяване. Като общо правило, цветовете, включващи названия като фтейло (phthalo), куинакридоун (quinacridone) и кадмий (cadmium) са изградени от силно оцветяващи пигменти.

Светлоустойчивост: *****/+++/1

Пигментите имат различна устойчивост на светлина, поради което някои избледняват по-лесно от други, когато са изложени на директно слънцегреене. Производителите на бои тестват своите продукти за светлоустойчивост и обозначават резултатите чрез звезди, плюстчета или номерация, които може да видите на различни места по опаковките. Ако обозначението е със звезди или плюсове, колкото повече, толкова по-добре устоява цветът на слънце, т.е. не избледнява. Когато обозначението е с цифри, то тогава 1 е висока устойчивост, а всяка следваща цифра - все по-ниска.

Има една особеност - компаниите правят тестовете на боите си спрямо музейна среда, т.е. - колко би изсветляла боята ако картина, нарисувана с нея, бъде изложена в музейни условия (без пряка слънчева светлина и зад стъкло с UV защита). Когато сами излагаме изкуство у дома си, ние надали спазваме музейните изисквания. Поради тази причина препоръчвам да направите собствен тест за светлоустойчивост на боите, които имате. Как? На лист хартия направете по една дебела линия с всеки цвят, който искате да тествате, след което разрежете листът през средата и залепете едната половина на този прозорец у вас, който е огряван най-много от слънцето. Другата половина приберете на тъмно. След поне 3 месеца сравнете двете половини. Този тест не е перфектен, защото ние не бихме окачили картина директно на прозореца, но все пак дава допълнителна информация, която може би е по-реалистична от тестовете в музейна среда. А истината вероятно е някъде по средата.

Тази характеристика на боите е от особено значение ако продавате, подарявате или излагате изкуството си. Ако държите рисунките си в скицник и/или прибрани на тъмно, то тогава няма причина да се притеснявате за светлоустойчивостта на боите си.

Забавен факт: пруското синьо е всеизвестен “беглец” и може да очаквате от него да изсветлее, когато е изложен на слънце. Ако обаче го върнете на тъмно в шкафа за няколко месеца, цветът му се завръща, сякаш нищо не е било.

Серия: 1/2/3/4

Серията на боята дава информация за ценовата категория, в която спада и тя се обозначава с цифри - колкото по-висока е тя, толкова по-скъпа е боята. Това не значи, че цветове от серия 1 са с по-ниско качество, а че са създадени от пигменти, с по-ниска цена. От своя страна цената на пигмента зависи от няколко неща като толкова колко е лесно да се произведе или добие, колко разпространен е пигментът на пазара, дали има примеси в него и каква е светлоустойчивостта му.

В сайтa www.artistpigments.org има огромна база данни за боите, които се продават на пазара и техните съставни части - номер на пигмент и всички прилежащи му характеристики. Горещо препоръчвам да се консултирате с него, когато искате да научите повече за съдържанието на някоя боя.