Акварел на фокус: Daniel Smith

За света на творците Daniel Smith са нещо като Ferrari за света на супер колите (с тази разлика, че не ви е нужна покана, за да си купите Daniel Smith). На този етап името на компанията е еквивалент на високо качество и дори високо ниво на умение, защото масата от професионални акварелисти използват именно тези бои (разбира се, не боите правят художника). Защо обаче Daniel Smith носи такъв статут и заслужен ли е той, предстои да разгледаме в новата част от мини серията, в която разглеждам всички акварели, които съм ползвала до момента.

Кои са Daniel Smith?

През 1976г. г-н Дан Смит решава, че иска да се научи как се правят мастила, продава мотора си и с парите основава Daniel Smith, Inc. със седалище в Сиатъл, Вашингтон, САЩ. През 1990-та пуска на пазара маслени бои, а три години по-късно - акварелни. В последващите години, компанията разраства портфолиото си от цветове, добавя акварели, направени от минерали и заменя токсичните кадмиеви пигменти с безопасни техни версии. През 2005г. президентът на Daniel Smith Джон Когли купува компанията от нейния основател. След 2009г. портфолиото се разширява с акварелни стикове, грундове, водоразтворими маслени бои и гваш (темпера).

Това, което прави впечатление, е ограниченият набор от творчески материали и серии. За разлика от Royal Talens, например, които произвеждат не само бои от всякакви видове и за всякакви нива на умение, но и множество творчески аксесоари и помощни материали, Daniel Smith се съсредоточават върху значително по-малък сегмент - бои за професионални художници.

Официален техен вносител в България е Арт Сървиз, но съм виждала техни продукти и по други онлайн магазини.

Акварелите

Снимка: https://danielsmith.com/

Гамата от акварели Daniel Smith се състои от впечатляващите 272 цвята! В тях се включват няколко серии: Extra fine - акварели , PrimaTek - акварели от минерални пигменти и полу-скъпоценни камъни и Luminescent - акварели с блясък.

На световния пазар боите на Daniel Smith се продават на кубчета (pans & half-pans), туби от 5 и 15мл и стикове (приличащи на пастели, при намокряне стиковете “пускат” боя). В България обаче, на този етап се продават единствено 15мл туби и стиковете.

Цената на марката е осезаемо по-висока от тази на руските бои или Rembrandt - най-евтините им цветове се продават за 25лв (към днешна дата) на туба от 15мл и могат да достигнат до 47лв при по-специализираните цветове от PrimaTek серията.

Моето мнение

Към момента половината от боите, които ползвам, са именно на Daniel Smith, така че надали ще ви изненадам ако ви кажа, че съм изключително доволна от тях! Две неща ми направиха голямо впечатление, когато си взех първата тубичка Daniel Smith - колко добре напълнена беше тя (буквално отворих капачката и боята започна да излиза!) и колко добре пигментирани са цветовете. По принцип тези две характеристики не са специфични само за американската компания - подобно качество се очаква от всички професионални бои и ограниченият ми опит с Schmincke и Winsor&Newton показва, че други професионални марки също държат сходен стандарт. Сравнени обаче с тубите на Невская палитра (ревю за тях може да прочетете тук), разликата е осезаема и определено в ползва на американската компания. Заради високото количество пигменти в акварелите на Daniel Smith, една тубичка издържа доста дълго време, тъй като реално имате нужда от по-малко количество боя, за да получите добре наситен цвят. Това поне донякъде оправдава по-високата цена на марката и в някои случаи дори може да се окаже, че всъщност ви пести пари.

При други марки боята остава почти на същото място, на което си я поставил.

Нещо характерно за Daniel Smith е начинът, по който техните бои се разливат, когато попаднат във вода. При повечето марки ако поставите гъста консистенция боя върху навлажнена повърхност, боята ще остане горе-долу там, където сте я поставили без да се разпръсва твърде много във водата. При американските бои обаче, се наблюдава мигновено разпръсване на цвета. Това прави боята по-трудна за контролиране, но пък води и до много интересно преливане между цветовете, което е уникална характеристика за акварела като техника. Този аспект може да е плюс или минус за различните художници. На мен лично ми допада и бих казала, че разчитам на това тяхно умение, за да получа резултатът, който искам в творбите си.

По отношение на светлоустойчивостта на цветовете, Daniel Smith обичайно имат висок рейтинг, с изключение на някои цветове, чиито пигменти като цяло не успяват да запазят цвета си без значение от марката. В момента провеждам мой личен “тест” за светлоустойчивост - залепила съм цветовете, които имам на прозореца и чакам да минат поне 6 месеца, за да видя резултата, но не очаквам изненади.

Друга положителна страна на Daniel Smith за мен се съдържа именно в големия набор от бои - факт е, че човек далеч няма нужда от 270 отделни цвята, но това разнообразие всъщност ми позволява да избера най-предпочината от мен комбинация от характеристики - например, аз харесвам гранулиращи се цветове, а когато може да избираш от над 200 отделни бои, със сигурност може да намриш един и същи цвят, който в единия вариант се гранулира, а в другия - не.

От друга страна ако сте решили да пробвате Daniel Smith, огромният им набор от бои може да се окаже проблем, защото е много по-трудно да вземеш решение, когато избираш между 200+ цвята, отколкото ако имаш 70, да речем. За съжаление, липсата на кубчета и на по-малките им тубички от 5мл в България ви задължава да си купите от големите им разфасовки. Затова, моят съвет би бил да си купите цвят, който така или иначе ползвате често и по много. По този начин хем ще успеете да сравните по-добре разликите между текущата ви марка бои и американската, хем ще намалите вероятността да се озовете със скъпа боя, която не ползвате.


За финал, бих казала, че според мен цената на Daniel Smith е напълно оправдана предивди високото им качествот и особено ако продавате творбите си. Ако рисуването ви е само хоби, бих ви насърчила да се “почерпите” с една тубичка боя, ако не за друго, то поне, за да се поглезите :)

Ако сте ползвали акварели на марката, ще се радвам да чуя и вашето мнение в коментарите!

Next
Next

Акварел на фокус: Рембранд